Творчество

БезВремие
Едно горящо в огъня сърце.
Едно момиче гонещо се с вятъра.
Една Душа побрала в себе си море.
И две очи – звезди от звездопада.
Една сълза родена от Земя.
Една усмивка грееща със Слънцето.
Една въздишка на една жена.
И две ръце копнеещи във тъмното.
През хиляди Вселени, векове
се търсех, пак да се намеря.
Не знам съдба ли е или пък не?
Навярно не е. Казва се БезВремиЕ!
© Милѣна, „БезВремие“

Безумие
Ела! Прегърни ме !
Безумие мое!
Зажадня ми Душата-
за нежност.
Говори ми! Без думи!
Безумие мое!
Часовника спирай-
до вечност.
Ела! Целуни ме!
Безумие мое!
Без устни-
само с дъха ти.
Върни ми очите!
Безумие мое!
Ослепях от фалшивост,
оглушах от шума и.
Ела! Намери ме !
Безумие мое!
Спаси ме от мрака-
със светлина.
Да мога да виждам!
Безумие мое!
Не с очи –
намери ме с Душа.
© Милѣна, „БезУмие“