ЗА МЕН
Лесно се пише с букви.
Трудно се пише със сърце…
по плът.
по пулс.
по Дъх.
Изтриването е невъзможно.
Лесно се четат букви.
Трудно се чете Душа…
с плът,
с пулс,
с Дъх.
Прочетеното не се забравя.
© Милѣна
Ще пиша
Аз даже и като умра ще пиша –
някъде със букви, някъде с очи,
някъде със устни и с усмивка
някъде със парещи сълзи.
Но ще продължавам да пиша!
На мене листа ми е къщата
и в нея мога всички ви да приютя –
да имате къде да се завръщате!
© Милѣна, „БезУмие“
Здравейте, казвам се Милена и листът ми е къщата. За някои е дом, за други е заслон, за някои е спирка просто за почивка. От които и да сте, стопанина е моето сърце. Моливът ми е Душата и с него стигам до Сърцата. Желая Ви уют по дългия Ви Път.
