Не стъпвай на Шипка, ако
не си я познал!
На Шипка е тихо. БалКанЪт мълчи.
Той в тишина си познава чедата.
Онези дето там са били
и все там се връщат с Душата.
Шипка е жива и диша.
Задъхва се и вече не трае –
как брат от брат се отрича
и почернени майки ридаят.
Шипка е жива и помни.
Знае как кръв се пролива.
Как безименни, но не и безродни
я бранят с тела и Души си отиват.
Не стъпвай на Шипка,
ако не си я познал със кръвта си.
Ако не си я качил в себе си първо.
Тя си прегръща само децата,
за всички други е връх, но е мъртъв.
На Шипка не беше спокойно и не е.
БалКанЪт мълчи, гледа и чака.
Познава кой от род се отказва
и кой ниско наведжда главата.
Не стъпвай на Шипка ако не си я познал.
Тя отроден не прегръща.
Тя е жив храм, но храм за Душа,
от всеки друг се отвръща .
Една Българка
По волята на Бога и избора на Душата си тук и сега просто Милѣна