Събота е ден когато
оставаш с мислите си сам.
Заплиташ нишки под лозата
на стария очукан стан.
Тъчеш, заплиташ за Душата,
завързваш възел и опъваш,
а от небето тишината
те учи да не се препъваш.
От огън сам се изтъкаваш,
добавяш ред обичащо небе,
река към него да не ожадняваш,
Земя Душата ти да събере.
Втъкаваш цветове на пролет,
добавяш птича песен от гора,
орлица литнала с орел във полет,
на какавидата – крила.
На стана даваш аромат на лято
и той забързано тъче.
Има много работа да свърши
дорде и тоз живот си изтече.
И чергата ти е готова .
Прилягаш бавно, сбрал Душа
и тръгваш с нея пак… отново
да вдъхваш на живота красота
Една Българка
По волята на Бога и избора на Душата си тук и сега просто Милѣна