– Лиляч, Лиляч , Лиляче –
защо си рано ранило?
Три часа менци носило.
Зората изпреварило.
До хълма горе, до рида-
дето никой не смее да иде.
Оплакаха те звездите-
жаден ходиш, а носиш водите.
Морен по пътя на Месечината
горе досами планината.
– От извора ида до камъка
три менци сладка вода нося.
На хълма горе, до рида
преди Слънце трябва да ида.
Там плаче Слънчова Невеста.
Сама слезе доземи нощеска.
Три години вече и капят сълзите,
солта им дълбае скалите.
Оттогаз дълго време измина –
не остана ни ден, ни година.
Ако не занеса водицата
преди да грейне Зорницата,
Момата Слънчова да пие
и със сладка вода очи да умие –
щом грейне Слънцето зарана,
момата без очи ще остане.
Слънцето вече няма да види,
при него отново не ще си отиде.
Солена ще стане цяла водата
и море ще залее Земята.
Не ще да има Слънцето невеста
и мрак ще настъпи за дни двеста.
– Лиляч, Лиляч , Лиляче –
побързай, зората изгрява.
Върни на момата очите
преди да залязат звездите.
Изпрати Слънчова Невеста
ден да грейне пак след нощеска.
Морето в своя си дом да остане,
тук да цъфнат горски поляни.
По тях да се вие от село хорото
безвреме да стои далеч злото.
Земята болестта да погълне
Невестата на Слънцето да върне.
Една Българка
По волята на Бога и избора на Душата си тук и сега просто Милѣна