Сама цъфтеше и сред тръни,
но с гордо вдигната глава,
научена бе в недоимък
и плод да дава на света.
С бодли стъблото си обвила
не беше тя за всякоя ръка,
но само за онази дето има сила
с кръвта си да пои Земя.
И не коя да е земя, а тази
родила чудната и красота,
нарекла я Кралицата да бъде –
в света… на всичките цветя.
Познала бе и дъждове и суша
закичена в моминските коси,
но и във пояс на юнак отишъл
Земята и с живот да защити.
Обрулена от ветрове, горяла в огън
не се отказа нивга да цъфти,
в цвета събрала любовта, която
Земята на народЪт си дари.
Една Българка
По волята на Бога и избора на Душата си тук и сега просто Милѣна