В корици стари, в прашни светове,
живеят воини в спящи планини.
„Имало едно време“ зове
през облаци от сребърни мъгли.
Там Вълк говори, а девица пее,
страх се топи пред храбро сърце.
Доброто над злото винаги грее,
държейки на Чудо вълшебно ръце.
Не са само думи, не е и сън,
а ключ, който сърцето отключва.
Всяка Приказка е звезден звън.
Вярваш ли в магия, тя ти се случва.
Една Българка