Видях Слънцето
да се завива в меки мъхове
и вятър да разказва
стари приказки.
Орли двуглави
да гнездят по горди върхове,
пазители на вечност
и на древни истини.
Чух Орфей още да свири
на своята лира,
а в бистри потоци
гласът му шепти.
В пещери видях
време да спира
и скали, тайни да пазят
от лоши очи.
Усетих гората
с прегръдка на майка,
дъхът и от здравец
и росен мед.
Родопа с приказна песен
и писък на гайда
за децата си бдеше
и за звездния ред.
Една Българка
По волята на Бога и избора на Душата си тук и сега просто Милѣна