Окъпани са в злато върховете,
денят си тръгва тихичко на пръсти.
А горе, сред дантела от небето,
един пазител в облака възкръсва.
Не е стихия, нито буря дива,
макар в очите му звезди да греят.
Той в пухкаво одеяло се прикрива,
докато долу сенки се люлеят.
Духът на Вълк – от облаци и вятър,
бди над Земя прегърнала нощта.
Не плаши, но оставя отпечатък
преди да дойде кротката луна.
С поглед мек, от слънце изтъкан,
обгръща всичко от трева до клон.
Светът заспива, забравил страха,
под своя вечен, магичен подслон.
Заспива Земята – започва Духът,
да властва над здрача и времето спряло.
Пазителят пише звездния път,
в облачно тяло и слънчево бяло!
Една Българка
По волята на Бога и избора на Душата си тук и сега просто Милѣна