Не обичам малките букви. Онези, с които нарочно са написани забележките в договорите, за да не можеш да ги прочетеш. Не обичам малките букви в договорите, нито в хората. Има хора, които са изписани целите с малки букви. Те сами се изписват. Страхуват се да не ги прочете някой. Не са наясно, че Истината не е в буквите. В многоточията и междуредията е Истината. Там, където малко хора виждат и четат.
Не обичам хората, които преписват другите, но забравят да изпишат себе си. Ние всички сме книги, но ако прекалено много четем и преписваме чужди страници, накрая забравяме да четем и допишем собствената си история. Скучни и безцветни са ми преписвачите, дубльорите, сричащите. Те не пишат живота си – животът ги изписва, а те просто приемат ролята на скоби в текстовете му. Заети са с това постоянно да влизат в чужди роли, без изобщо да видят и да оценят своето собствено място на белия лист.
Не обичам хората, които излагат на показ трапезите си, постелята си и щастието си. Те не са ги живели – просто са ги написали за другите. Техният живот не е роман, а луксозна рекламна брошура с крещящи заглавия и ярки илюстрации, зад които няма никакво съдържание. Те са майстори на недоизказаното, които живеят в постоянен страх от корекция. Смаляват се пред по-силните, надявайки се да останат незабелязани, а пред по-слабите се разтягат в изкуствен Болд, който бързо избледнява. Не разбират, че като се крият зад блясъка на чуждите погледи, накрая изгубват и собствения си смисъл. Стават нечетливи дори за себе си.
Все пак обичам Човеците, изписани от край до край с големи букви. Те са истински, искрени и непринудени. Не смаляват шрифта си според ситуацията, нито според хората. Не ги притеснява, че могат да бъдат прочетени. Няма какво да крият и затова винаги се изписват с големи букви. Около тях винаги се диша леко, няма подводни камъни, нито въздушни течения. Зрението ти не се напряга, нито Душата, за да прочете онова, което така или иначе е написано в тях.
Техният Шрифт е съдба – чете се от далеч, без нужда от лупа. Когато сгрешат, те не се опитват да изтрият написаното или да замажат мастилото; те просто преминават на нов ред, започвайки отново с Главна буква. Защото знаят, че достойнството не се събира в бележките под линия. Такива хора често не се харесват на другите, но винаги остават следи след себе си и присъствие, което не се забравя. Те са истинските автори на живота. Онези, от които всички преписват и които се опитват да дублират. Нехаресвани често, мразени дори понякога , но живи и истински
© Милѣна