Не ми говори за времето, за работата си, за парите които не стигат, за почивката си, за задръстванията по улиците, за болестите си, за гадната държава. Това ли си ти!? Говори ми за себе си. Какво те радва, какво те усмихва, какво те натъжава? Кафе ли пиеш сутрин или чай? Кое ти е любимото ястие? Разкажи ми коя книга прочете, кой филм те разплака последно, коя музика обичаш да слушаш. Говори ми за шума на морето, за вятъра в клоните на гората, за песента на реката в пътуванията ти. Кажи нахрани ли животно, а гладен бездомник? Целуна ли дете? Преведе ли старица през задръстената улица? Посади ли цвете, а дърво? Почисти ли пред дома си, а в Душата си? Това ми говори, а ако не можеш, просто замълчи! Не поддържай изкуствени разговори по теми еднакви за всички. Аз усещам жегата не по-слабо от теб. Разликата между нас е, че аз в нея съм жива и щастлива… И не, не съм невъзпитана, както са те научили. Само не допускам нашествие в тишината ми. Не влизай в нея непоканен с думите. Не търси сближаване в шума. Истинската близост се ражда там, където двама се чувстват комфортно в мълчанието си. Нека Е жега, просто замълчи!
© Милѣна
