Ниско долу край реката
Момата се усмихна от скалата.
Облече бялата си риза,
по Пътя тесен взе да слиза.
Дълго тука бе стояла,
дни и нощи бе брояла.
Броеше месеци, луни, години,
през много тъмни векове премина.
Във нея спираха очи,
гнездиха не един и два орли.
И ето времето настана –
скалата пак мома да стане.
Луната път огрян и стори
и от небето тихо проговори:
„Във този свят на мрак и низост
добре дошла ми Справедливост!“
Една Българка
По волята на Бога и избора на Душата си тук и сега просто Милѣна