Времето приседна тихо
в ъгъла при старите мечти,
дръпна нишка многолика
и разплете ред сълзи.
После куките наниза
на поредния си нов сезон-
беше есен, а в очите зима,
сняг замръкнал без подслон.
До капчука под стрехата
лястовица свила бе гнездо,
бе решила зимата да чака
без да знае за добро или за зло.
Пролет светеше и във окото-
първа зима у дома, а не на юг,
щеше пролетта да пази
до замръзналия стар капчук.
Тънка струйка дим премина
от комина вече заснежен –
може би последна зима
в този дом от нея съграден.
Зад прозореца във хола
топлеше и старото огнище
в него някой бе запалил огън –
късче лято …за птици без летище.
Една Българка
По волята на Бога и избора на Душата си тук и сега просто Милѣна