На ръба на скалата
на Козя стена,
сам самичка Елата
се крепеше едва.
Здрав корен впила
с връх, прегърнал небе,
на стръмното било
държеше вятър в ръце.
Укротен той утихна
и скалата запя.
Зимата се усмихна
и снегът заваля.
Облаци хоро свиха
над Козя стена.
От ръба на скалата
и Елата запя.
„Изчисти брате Ветре
понесъл снегът
от кал и от пепел
Земята ни и РоДъТ“
Една Българка
По волята на Бога и избора на Душата си тук и сега просто Милѣна