Една звезда сукно заплете –
тихо, бавно – във нощта.
В небето досами върховете,
друга хвана сукното в ръка.
Орел прелитна над скалата-
носеше им снопове с пера.
В нощта под лунната пътека
се тъчеше звездна съдба.
От светлина и свила тежка
изви се стълба в небеса.
По нея за съдба човешка
сто самодиви прекосиха нощта.
С тихи проблясващи стъпки,
в Дъх сбираха вятър горещ.
Земята потръпна в огнени тръпки,
небето бе огън – досущ като в пещ.
Понесе се бавно и тежко ХоРоТо –
под нозете на самодивите сто.
Стъпките огън и тлееща лава
горяха в полето земното зло.
Отнякъде литна писък на гайда-
звезди танцуваха звездно хоро.
Женски нозе плетяха съдбата –
връзваха небе и земя във едно.
Една Българка
По волята на Бога и избора на Душата си тук и сега просто Милѣна