Раздуха се вятърът
донесе писмо:
„Бял гарван в скалата
вие гнездо.“
Вълкът от водата
направи му път.
Клюнът затрака
заплете кръгът.
Малко момиче
в скалата запя.
На гарвана носеше
бели цветя.
Забърза водата
страхът разпиля.
Белия гарван
разпери крила.
Девойката бързо
заплете коси.
Въжена стълба
към него изви.
Мелница стара
затрака в гората.
Момиче и гарван
редяха словата.
„Когато в сърцето
влезе страхът,
с Душа разпилей го
в прегръдка с РодЪт.“
Една Българка
По волята на Бога и избора на Душата си тук и сега просто Милѣна