Прокуден от стотици векове
в дън горите тилилейски
отказал беше да живее
според лъжите им библейски.
За него Бога бе Земята
а вярата му бе кръвта,
за брат я давал за разплата,
за род , за майка и баща.
Не беше си продал Душата,
в очите светеше му тя
и мрака черен на гората
разцепваше с тях през нощта.
Страшилище за малки и големи
отнемаше живот за чест,
но за Земята и РоДаТа
сълзи проливаше нощес.
Видях го рано заран до реката
не беше хапвал нищичко от дни,
но вперил поглед във Зората
своята горда песен зареди.
В очите блесна му сълзата,
за поруганата Земя
и той я пусна по реката
да търси братя и рода.
Когато свърши песента си
Вълкът отпи от бистрата вода
и се закле, че със кръвта си
ще брани вечно таз Земя!
Една Българка
По волята на Бога и избора на Душата си тук и сега просто Милѣна