-Водице сестрице къде си била?
-Пътувах през пусти Души и Сърца.
-Ела почини си от Път и тъга –
с ръце те посрещам, прегръщам с Душа.
Вплети в мен дъха си – аз ще мълча.
Вдигни ме в небето – с теб ще валя.
В роса превърни по тучни поля.
Да напоиме Земята, да цъфнат цветя.
Водице сестрице, добре си дошла!
В сърцето ми плувай, живей във кръвта!
Да бликнеме двете от твърда скала.
Да умием лицето на майка Земя!
Една Българка
По волята на Бога и избора на Душата си тук и сега просто Милѣна