Съществуват едни мигове, които се наричат БезУмие. Живеем ги без ум, само със Сърце и Душа. Точно тези мигове са част от нашето БезВремие и те единствени продължават с нас към Вечността НИ.
Научени сме, че БезУмието е лошо, но това съвсем не е така. Само когато сме БезУмни всъщност ние сме истински. Такива, каквито сме дошли на тази Земя и такива, каквито си отиваме от нея – неподвластни на нищо, което ни е наложено илюзорно като норма отвън… Защото истинската норма сме си самите ние и тя никога не е била в пределите на Ума.
БезУмието е нашата истинска същност. То е мъдростта на Душата ни, дошла за да учи Умът ни да чувства. Открили и осъзнали красотата и истинността му, ние никога не пожелаваме да се върнем в тъмните и лъжовни лабиринти на ума.
© Милѣна
