Часовник ….
Колко ли бихме били щастливи ако го нямаше..?
Този, който го е измислил най-вероятно е бил луд…
Най-просто казано, този уред отмерва животите ни..!
Броим секунди, минути и часове, обаче живеем ли ги!?!
Изпълваме ли ги със себе си!?!
Вдишваме ли ги!?!
Всичко, което е броено в този живот, не е вдишано и не е живяно …
Кой измисли времето!?!
Кой окова БезВременните ни същности!?!
Кой заключи диханието им!?!
„Нямам време“. Чували сте този израз, нали? Какъв абсурд! Имаме цялото време на света, а сами се отказваме от него. Заключваме се в циферблата на часовниците си и броим, ли броим – хора и пари, любови и мечти. Затова и сме се превърнали в бройки за матрицата, в която сме вкарани, защото сами го позволяваме. Бройки сме за данъци, бройки сме за здраве, бройки сме за образование, бройки сме в магазина, бройки сме на пътя. Накъдето и да се обърнем все сме бройки, защото сами се отказваме от БезВремието си.
„Времето минава бавно за тези, които чакат и минава бързо за тези които се страхуват. То е много дълго за тези, които оплакват и много кратко за тези, които празнуват. Но за тези които обичат времето е вечно. “ Е казал Уилям Шекспир и е прав … единствено Любовта чупи оковите на времето и пише БезВремието ни вътре в мига.
© Милѣна