У Дома съм… Заваля.
Роди се чистота.
Небето себе си изля.
Преобрази ме на река.
Течах през мисли и сърца.
Отмивах калните лица.
В Души засаждах любовта.
Превръщах старци във деца.
С водите си Земя прегръщах.
Скалите от очи отмивах.
Корен със сърце обгръщах.
Бушувах, после се разливах.
Течах през дворища и къщи.
Градини сухи напоявах.
Към земен Рай ги връщах.
Течах и суша не оставях…
Водата с огъня оплитах.
ЖаРаВа във сърца разравях.
В пламък живи въглени превръщах.
Гаснещите съживявах.
От пулса лумваха огньове.
ХоРоТо огнено събуждах.
Повеждах го в трънливи ниви.
Нозете му засяваха житата.
От огъня им изкласяваше полето.
Събудена ЖаРаВаТа ни хляб печеше.
Огънят вода прегърнал
В мига възраждаше, което се рушеше.
Една Българка
По волята на Бога и избора на Душата си тук и сега просто Милѣна