Над огледалото от жива синева,
изправен гордо, в камък вкаменен,
той помни векове и древни божества –
горял от слънце и от вятър изтощен.
Снагата му – от белези покрита,
се вглежда в бездната с нетрепващо око.
Там всяка тайна в глъбини е скрита,
под огледалото на водното платно.
За очите скала е, за сърца верен Страж,
на пристана – денем, на съня в тишината.
Докато светът е мимолетен мираж,
той пази със сърце на водата Душата.
Една Българка
По волята на Бога и избора на Душата си тук и сега просто Милѣна