Преди дни ме срещна Жена
с очи като планинска вода.
Усещах майка и баща –
глътка нежност с меч в ръка.
Видях на планината върха
и на водата паметта.
Без ключ ми влезе във кръвта
и на Душата ми в дъха.
Хвана огъня ми във ръка
и със нейната вода го сля.
Озари ме светлина –
огъня не се гаси с вода!
Ден прегръщаше нощта,
за да се роди Зора.
Вчера ме срещна Жена –
чиста като сутрешна роса.
Появи се, ей така
и ме удави в любовта.
Прегърна ме с Душа
и ме поведе към дома.
Без думи, само с тишина
разсея моята мъгла.
С ръка ми начерта следа,
в която никнеха цветя.
Поля ги със една сълза
и със усмивка го огря.
За мен да има светлина
по Пътя докато вървя..,
а аз благодаря!
Една Българка
По волята на Бога и избора на Душата си тук и сега просто Милѣна