От облаци сплетена стълба.
Момиче се качи в небето.
Прегърна вятъра посърнал
и целуна го със сърцето.
Преплели своите въздишки
избухнаха двама в ридание.
Сълзите им – дъждовни нишки
доземи се спуснаха в мълчание.
По пътя срещаха звезди
за някого, от някого родени
усмивките им раждаха сълзи
и те готови Пътя да поемат.
Луната първо малко се учуди
на литналото сред звезди ридание,
целуна Слънцето и го събуди
и то избухна в прелестно сияние.
Беше летен изгрев и валеше …
ситни, чисти капчици надежда.
Момиче Вятъра в сърце държеше,
любовта им дъжд довеждаше.
Една Българка
По волята на Бога и избора на Душата си тук и сега просто Милѣна