Дали бе милост, Път или небе –
вървях по твоите потери.
Вървях докато в теб не се открих,
а тебе, в мене не намерих.
Разбрах – Духът живее във дъха.
Душа – Душа открива и прегръща.
Сърце със Сърце се зове.
Кръвта бушува и тела обръща.
Тесен става вечния и дом.
Покой не трае, мира няма,
а себе си като заслон
отново на НаРода си Дарява.
Съшива новия калъф,
проплаква ново гърло на Земята,
Дъхът проправя своя Път
и спуска лъч от небесата.
Сълза се стича в майчино око.
Майка чедо си загръща.
Небето дава новия си Дар.
Васил с Душа при народа се връща!
Една Българка
По волята на Бога и избора на Душата си тук и сега просто Милѣна