Всъщност времето не съществува. Измислили сме го ние, за да си поставяме граници. Да бързаме. Да се надбягваме с него. Да се изморяваме. Да се оправдаваме… Измислили сме го, за да броим – дни, години, любови, пари, усмивки и тъги.
Така бързайки, забравяме, че всъщност ние сме БезВремие и, че сме тук не, за да броим живота, а да го изпълним със себе си. Забравяме, че трябва да живеем с такава скорост, че очите ни да не пропускат красотата, която ни заобикаля. Забравяме, че сме дошли, за да се сбъдваме в Любов и с Човещина.
Надявам в сърцето на тази книга да познаете своето БезВремие и да усмихвате повече живота,а по-малко да го броите.
Милѣна